30 сент. 2007 г., 13:43

Природата 

  Поэзия
576 0 7
И тъжна утрин в тишина...
И смог се стеле над града...
Изчезва всяка ведрина
в потоците на мръсната вода...

Горите са изсечени... Пустеят...
Звездите през нощта не греят...
Задъхват се гърдите в мрака...
А слънцето да стане чисто чака...

И няма росна пак трева...
И минало са свежите листа...
Причина ний сме за това,
че няма чисти веч места...

Убихме всичко ний красиво...
Природата е още жива...
Но похабена е и вече мре...
А заедно с нея ние ще умрем!

© Александра Михалева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??