18 may 2007, 17:04

Природата е моето вдъхновение

  Poesía
1.9K 0 5

Дъждът почти не спира
да вали, но аз зная -
след него слънце
ще се появи...

Небето пак ще се
усмихне, сякаш е
весел хлапак - безгрижен
и на мечти богат...

Става ми топло
на душата -
тревогите си тръгват
със дъжда и изгрява дъга...

Ухае прекрасно на озон
и цветен прашец!
Сплитам си от щастие венец
и смело тръгвам напред.

(Природата за мен още е и психолог, с който общувам, когато съм нещастна. Тя ми помага да видя красотата и да прогоня тъгата.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...