18 may 2007, 17:04

Природата е моето вдъхновение

  Poesía
1.9K 0 5

Дъждът почти не спира
да вали, но аз зная -
след него слънце
ще се появи...

Небето пак ще се
усмихне, сякаш е
весел хлапак - безгрижен
и на мечти богат...

Става ми топло
на душата -
тревогите си тръгват
със дъжда и изгрява дъга...

Ухае прекрасно на озон
и цветен прашец!
Сплитам си от щастие венец
и смело тръгвам напред.

(Природата за мен още е и психолог, с който общувам, когато съм нещастна. Тя ми помага да видя красотата и да прогоня тъгата.)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...