May 18, 2007, 5:04 PM

Природата е моето вдъхновение

  Poetry
1.9K 0 5

Дъждът почти не спира
да вали, но аз зная -
след него слънце
ще се появи...

Небето пак ще се
усмихне, сякаш е
весел хлапак - безгрижен
и на мечти богат...

Става ми топло
на душата -
тревогите си тръгват
със дъжда и изгрява дъга...

Ухае прекрасно на озон
и цветен прашец!
Сплитам си от щастие венец
и смело тръгвам напред.

(Природата за мен още е и психолог, с който общувам, когато съм нещастна. Тя ми помага да видя красотата и да прогоня тъгата.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...