5 feb 2012, 18:06

Природно явление 

  Poesía » De amor
747 0 0

Ти беше като природно явление,

наричам те  "моето спасение".

Заразна е стихията ти от любов

и някак чуваш поредния ми зов.


Като слънцето даряваш топлина,

в мрака си едничка светлина,

прегръдката ти нежна чакам във нощта,

тъй както жадувам през лятото дъжда!


Без теб в душата ми е люта зима

и усмивката ми сякаш си замина.

Кожата ми все така на теб ухае,

но далеч си и сърцето ми ридае!!!


© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??