5.02.2012 г., 18:06

Природно явление

1.1K 0 0

Ти беше като природно явление,

наричам те  "моето спасение".

Заразна е стихията ти от любов

и някак чуваш поредния ми зов.


Като слънцето даряваш топлина,

в мрака си едничка светлина,

прегръдката ти нежна чакам във нощта,

тъй както жадувам през лятото дъжда!


Без теб в душата ми е люта зима

и усмивката ми сякаш си замина.

Кожата ми все така на теб ухае,

но далеч си и сърцето ми ридае!!!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...