Ти беше като природно явление,
наричам те "моето спасение".
Заразна е стихията ти от любов
и някак чуваш поредния ми зов.
Като слънцето даряваш топлина,
в мрака си едничка светлина,
прегръдката ти нежна чакам във нощта,
тъй както жадувам през лятото дъжда!
Без теб в душата ми е люта зима
и усмивката ми сякаш си замина.
Кожата ми все така на теб ухае,
но далеч си и сърцето ми ридае!!!