Feb 5, 2012, 6:06 PM

Природно явление 

  Poetry » Love
735 0 0

Ти беше като природно явление,

наричам те  "моето спасение".

Заразна е стихията ти от любов

и някак чуваш поредния ми зов.


Като слънцето даряваш топлина,

в мрака си едничка светлина,

прегръдката ти нежна чакам във нощта,

тъй както жадувам през лятото дъжда!


Без теб в душата ми е люта зима

и усмивката ми сякаш си замина.

Кожата ми все така на теб ухае,

но далеч си и сърцето ми ридае!!!


© Милена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??