5 feb 2012, 18:45

Приспивна песен

  Poesía » Civil
1.2K 0 18

Приспивна песен

           „...Афганистанка беше убита, защото родила за трети път момиченце. 30-годишната Сторай била удушена от съпруга си и от свекърва си, разгневени, че тя за трети път родила женска рожба....
                  В-к „Нова Дума“, Мадрид, 02.0212-08.02.12

Песничка ще ти пея
тук- далечна, но близка!
Да си спинкаш под нея,
сладко да се усмихваш

на тез, де те завиха
с дървено одеяло!
(„...Трето бебе-момиче!!!
Трижди смърт заслужава!...“)

(„...Сине, дръж!..Тази кучка!!!)
Днес къде ти е пътят?
В Рай? В Ад? Както се случи.
За теб тука бе Пъкъл.

Не е страшен катранът,
тази стара заблуда!
Дявол може да стане
всеки, в който се влюбиш!

Бебето?.. Ох, за него
няма песничка чудна!
То Жена е родено...
Нека, сестро, е будно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
  • Много силно! Поздрави, Петя!
  • Силно е перото ти, Петя!
  • !!!!!!!!!!!!..........
  • Много ви благодаря за подкрепата!
    Доче,прекрасен стих си сътворила,мила! Не бях го чела,благодаря ти!
    Моето тук е...изохкване. Вчера бях в българския магазин в квартала за продукти, взех и вестника, отворих го в метрото, прочетох за тридесетгодишната Сторай (дъщеря ми е на нейната възраст)и след минути в къщи изплаках горните редове.
    Понякога си скрито си мечтая за повечко време да огледам написаното (и себе си), но...първите сто години явно ще е така. Обратната страна на еманципацията.
    Лека седмица на всички!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...