5.02.2012 г., 18:45

Приспивна песен

1.2K 0 18

Приспивна песен

           „...Афганистанка беше убита, защото родила за трети път момиченце. 30-годишната Сторай била удушена от съпруга си и от свекърва си, разгневени, че тя за трети път родила женска рожба....
                  В-к „Нова Дума“, Мадрид, 02.0212-08.02.12

Песничка ще ти пея
тук- далечна, но близка!
Да си спинкаш под нея,
сладко да се усмихваш

на тез, де те завиха
с дървено одеяло!
(„...Трето бебе-момиче!!!
Трижди смърт заслужава!...“)

(„...Сине, дръж!..Тази кучка!!!)
Днес къде ти е пътят?
В Рай? В Ад? Както се случи.
За теб тука бе Пъкъл.

Не е страшен катранът,
тази стара заблуда!
Дявол може да стане
всеки, в който се влюбиш!

Бебето?.. Ох, за него
няма песничка чудна!
То Жена е родено...
Нека, сестро, е будно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
  • Много силно! Поздрави, Петя!
  • Силно е перото ти, Петя!
  • !!!!!!!!!!!!..........
  • Много ви благодаря за подкрепата!
    Доче,прекрасен стих си сътворила,мила! Не бях го чела,благодаря ти!
    Моето тук е...изохкване. Вчера бях в българския магазин в квартала за продукти, взех и вестника, отворих го в метрото, прочетох за тридесетгодишната Сторай (дъщеря ми е на нейната възраст)и след минути в къщи изплаках горните редове.
    Понякога си скрито си мечтая за повечко време да огледам написаното (и себе си), но...първите сто години явно ще е така. Обратната страна на еманципацията.
    Лека седмица на всички!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...