изречена (Мая Попова)
325 6801
9 ago 2006, 11:49

Приспивно 

  Poesía » Otra
1331 0 12
Звездите закачливо ти намигат
с усмивката загадъчна на Мона Лиза,
Луната сънна бавно се надига
и за среднощен тих обход излиза.
Пристъпва тежко, времето е с нея.
Докосва първо върховете на звездите,
по майчински погалва ги - да грейнат -
и от среброто си в косите им заплита.
Да светнат полилеите във тъмното небе,
че уморено слънцето зад хоризонта спи.
И ти заспиваш, мое мъничко дете...
Над тебе цяла нощ една добра Луна ще бди.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??