изречена (Мая Попова)
325 6801
9 авг. 2006 г., 11:49

Приспивно 

  Поэзия » Другая
1332 0 12
Звездите закачливо ти намигат
с усмивката загадъчна на Мона Лиза,
Луната сънна бавно се надига
и за среднощен тих обход излиза.
Пристъпва тежко, времето е с нея.
Докосва първо върховете на звездите,
по майчински погалва ги - да грейнат -
и от среброто си в косите им заплита.
Да светнат полилеите във тъмното небе,
че уморено слънцето зад хоризонта спи.
И ти заспиваш, мое мъничко дете...
Над тебе цяла нощ една добра Луна ще бди.

© Мая Попова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??