Пристанище е моят дом,
в него всеки ще намери подслон,
дори лоши мисли да таи
щом поговорим ще се изпарят,
и отново в ежедневния бяг
на деня ще се впусне.    
Пристанище е моят дом -
тих и кротък, малък, но уютен.
 Щом разтревожена се върна 
и видя усмихнати лица на моите деца,
сърцето  ми се сгрява.
Ако болна съм или скърбя,
бавно лекувам своята душа.
Пристанище за моите деца,
които знам ще тръгнат някой ден
по своя път,
а аз ще чакам, ще творя,
ще утешавам
и в своя пристан неотменно оставам.

и в