15 mar 2011, 22:45

Пристанище

574 0 0

 

 

       Аз съм тихо пристанище.

       Ела!

       Можеш да се връщаш

       след тежки  поражения,

       след корабокрушения

       с пробити платна,

       без капка надежда

       за живот и спасение. 

 

       Тук винаги ще те среща

       познатата топлина

       след дългия студ по чужди

       пристанища южни.

       Щом усетиш, че морето

       е с измамна дълбина

       и далечни плавания

       повече не са ти нужни.

 

       Аз съм тихо пристанище.

       Ела!

       Не крия подводни скали,

       водовъртежи...

       Моят фар ще те вика

       с мигаща светлина,

       когато останеш

       без пътища и стремежи.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...