Аз съм тихо пристанище.
Ела!
Можеш да се връщаш
след тежки поражения,
след корабокрушения
с пробити платна,
без капка надежда
за живот и спасение.
Тук винаги ще те среща
познатата топлина
след дългия студ по чужди
пристанища южни.
Щом усетиш, че морето
е с измамна дълбина
и далечни плавания
повече не са ти нужни.
Аз съм тихо пристанище.
Ела!
Не крия подводни скали,
водовъртежи...
Моят фар ще те вика
с мигаща светлина,
когато останеш
без пътища и стремежи.
© Славка Любенова Все права защищены