15 мар. 2011 г., 22:45

Пристанище

573 0 0

 

 

       Аз съм тихо пристанище.

       Ела!

       Можеш да се връщаш

       след тежки  поражения,

       след корабокрушения

       с пробити платна,

       без капка надежда

       за живот и спасение. 

 

       Тук винаги ще те среща

       познатата топлина

       след дългия студ по чужди

       пристанища южни.

       Щом усетиш, че морето

       е с измамна дълбина

       и далечни плавания

       повече не са ти нужни.

 

       Аз съм тихо пристанище.

       Ела!

       Не крия подводни скали,

       водовъртежи...

       Моят фар ще те вика

       с мигаща светлина,

       когато останеш

       без пътища и стремежи.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...