15.03.2011 г., 22:45 ч.

Пристанище 

  Поезия » Любовна
454 0 0

 

 

       Аз съм тихо пристанище.

       Ела!

       Можеш да се връщаш

       след тежки  поражения,

       след корабокрушения

       с пробити платна,

       без капка надежда

       за живот и спасение. 

 

       Тук винаги ще те среща

       познатата топлина

       след дългия студ по чужди

       пристанища южни.

       Щом усетиш, че морето

       е с измамна дълбина

       и далечни плавания

       повече не са ти нужни.

 

       Аз съм тихо пристанище.

       Ела!

       Не крия подводни скали,

       водовъртежи...

       Моят фар ще те вика

       с мигаща светлина,

       когато останеш

       без пътища и стремежи.

 

 

 

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??