26 ago 2016, 16:25

Пристанищен рефрен

  Poesía
787 0 0

И ти като всеки мъж не обичаш стихове,

за това сега ще ти напиша един,

за да знам, че покрай тайната ми ще е тихо,

без да знаеш, че от всички този ще ми е любим.

 

Ще оставя на пристанището мечтите си,

ще хвърля до кея надеждите,

ще сплета спомените в косата си,

и ще удавя в морето копнежа си.

 

Ще забравя, как се клех да си покорен,

и понеже съм силна, тайно ще кажа това,

че въпреки всичко ме хвана отровата

и не те отмиха лъчите сутринта.

 

Няма да търся следите ти.

Няма да прощавам повече липси,

ще забравя да търся ръцете ти,

ще спра сълзите. Ще устискам.

 

Ще яхна вятъра и ще замина. Далеко.

Ще се науча да не вярвам на такива като теб,

ще те рисувам с облаци в небето,

и ще ти напиша още само куплет.

 

Не ми благодари за огъня,

не се връщай за още от мен, 

потъни в поредния залез следобеден,

но само моля те, превърни се в рефрен.

 

    рефрѐн  -   Думи или стихчета, които се повтарят. 
(след всеки куплет на песен; припев) (**или по всеки залез)
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Авелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...