26 ago 2016, 16:25

Пристанищен рефрен

  Poesía
788 0 0

И ти като всеки мъж не обичаш стихове,

за това сега ще ти напиша един,

за да знам, че покрай тайната ми ще е тихо,

без да знаеш, че от всички този ще ми е любим.

 

Ще оставя на пристанището мечтите си,

ще хвърля до кея надеждите,

ще сплета спомените в косата си,

и ще удавя в морето копнежа си.

 

Ще забравя, как се клех да си покорен,

и понеже съм силна, тайно ще кажа това,

че въпреки всичко ме хвана отровата

и не те отмиха лъчите сутринта.

 

Няма да търся следите ти.

Няма да прощавам повече липси,

ще забравя да търся ръцете ти,

ще спра сълзите. Ще устискам.

 

Ще яхна вятъра и ще замина. Далеко.

Ще се науча да не вярвам на такива като теб,

ще те рисувам с облаци в небето,

и ще ти напиша още само куплет.

 

Не ми благодари за огъня,

не се връщай за още от мен, 

потъни в поредния залез следобеден,

но само моля те, превърни се в рефрен.

 

    рефрѐн  -   Думи или стихчета, които се повтарят. 
(след всеки куплет на песен; припев) (**или по всеки залез)
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Авелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...