23 may 2015, 10:20

Присъда 

  Poesía » Otra
430 0 3

Присъда


случайни хора в неслучайния живот
(ирония на срещащите ни в мига раздели)
не съществуват 

в силуетния ни рамков род
(по парадоксите на въглените ли сме полудели)
нали 

за да ти нарисувам светлина 
върху платното бяло черен отпечатък ще извая
и тя ще бликне в щрихите 

на уморената от мимолетността ръка 

ела, 

да те прегърна с нея 
и не случайно 

ще си взема сбогом 
с твърдението че не можеш план да начертаеш
и после 

(според него) 

да иззидаш собствения си затвор
за да излежи 

в комфорт 

присъдата си А-зът
осъждам те 

на колкото е нужно самота
за да претеглиш силата на глупостта
която те обвързва с навика да подценяваш
вредата 

от клишираната суета 
която като мен и ти доволно много притежаваш

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??