Присъда
Присъда
случайни хора в неслучайния живот
(ирония на срещащите ни в мига раздели)
не съществуват
в силуетния ни рамков род
(по парадоксите на въглените ли сме полудели)
нали
за да ти нарисувам светлина
върху платното бяло черен отпечатък ще извая
и тя ще бликне в щрихите
на уморената от мимолетността ръка
ела,
да те прегърна с нея
и не случайно
ще си взема сбогом
с твърдението че не можеш план да начертаеш
и после
(според него)
да иззидаш собствения си затвор
за да излежи
в комфорт
присъдата си А-зът
осъждам те
на колкото е нужно самота
за да претеглиш силата на глупостта
която те обвързва с навика да подценяваш
вредата
от клишираната суета
която като мен и ти доволно много притежаваш
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
Благодаря Ви!
