Присъда
случайни хора в неслучайния живот
(ирония на срещащите ни в мига раздели)
не съществуват
в силуетния ни рамков род
(по парадоксите на въглените ли сме полудели)
нали
за да ти нарисувам светлина
върху платното бяло черен отпечатък ще извая
и тя ще бликне в щрихите
на уморената от мимолетността ръка
ела, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up