линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12227
23.05.2015 г., 10:20 ч.

Присъда 

  Поезия » Друга
393 0 3

Присъда


случайни хора в неслучайния живот
(ирония на срещащите ни в мига раздели)
не съществуват 

в силуетния ни рамков род
(по парадоксите на въглените ли сме полудели)
нали 

за да ти нарисувам светлина 
върху платното бяло черен отпечатък ще извая
и тя ще бликне в щрихите 

на уморената от мимолетността ръка 

ела, 

да те прегърна с нея 
и не случайно 

ще си взема сбогом 
с твърдението че не можеш план да начертаеш
и после 

(според него) 

да иззидаш собствения си затвор
за да излежи 

в комфорт 

присъдата си А-зът
осъждам те 

на колкото е нужно самота
за да претеглиш силата на глупостта
която те обвързва с навика да подценяваш
вредата 

от клишираната суета 
която като мен и ти доволно много притежаваш

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??