Когато в притаена нощ се сгуша
и кротко се опитвам да заспя,
наляга ме тъга и плач задУшва,
сълзите си не мога да приспя.
Пропъждам тайните кошмари.
Извиквам феи, приказни мечти,
но в мен горят дълбоки рани,
болезнено умората крещи...
----------------------------------
Изплакала душата си на воля,
прегръщам ласкава постеля.
На Бога тихо се помолвам
надежда свята да намеря.
© Криси Todos los derechos reservados
Мариолче, благодаря за прекрасното стихче!!!
Лека, приятели!