28 nov 2007, 8:55

Притаена нощ

  Poesía » Otra
865 0 24

Когато в притаена нощ се сгуша

и кротко се опитвам да заспя,

наляга ме тъга и плач задУшва,

сълзите си не мога да приспя.

Пропъждам тайните кошмари.

Извиквам феи, приказни мечти,

но в мен горят дълбоки рани,

болезнено умората крещи...

 

---------------------------------- 

Изплакала душата си на воля,

прегръщам ласкава постеля.

На Бога тихо се помолвам

надежда свята да намеря. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Светле, благодаря!
    Мариолче, благодаря за прекрасното стихче!!!
    Лека, приятели!
  • Мила Криси, изпращам ти едно стихче от
    "Настроение" на Петър Караангов-любим поет:
    ..."Някъде над мойта къща
    пак една звезда живее.
    Птицата при мен се връща,
    връщам се и аз при нея"...
    Чудесен е стихът ти, развълнува ме!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!



    ...
  • Еми, благодаря! Страхотно чувство за хумор имаш и много ме радваш!
    Малкото ангелче е дъщеричката на племенницата ми - жестоко хлапе, влюбена съм в него (и то е Везничка. Ще слагам и други нейни снимки, има много.
    Целувки!!!
  • Хубав стих!!!
  • Чудесно е!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...