28 nov 2007, 8:55

Притаена нощ

  Poesía » Otra
863 0 24

Когато в притаена нощ се сгуша

и кротко се опитвам да заспя,

наляга ме тъга и плач задУшва,

сълзите си не мога да приспя.

Пропъждам тайните кошмари.

Извиквам феи, приказни мечти,

но в мен горят дълбоки рани,

болезнено умората крещи...

 

---------------------------------- 

Изплакала душата си на воля,

прегръщам ласкава постеля.

На Бога тихо се помолвам

надежда свята да намеря. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Светле, благодаря!
    Мариолче, благодаря за прекрасното стихче!!!
    Лека, приятели!
  • Мила Криси, изпращам ти едно стихче от
    "Настроение" на Петър Караангов-любим поет:
    ..."Някъде над мойта къща
    пак една звезда живее.
    Птицата при мен се връща,
    връщам се и аз при нея"...
    Чудесен е стихът ти, развълнува ме!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!



    ...
  • Еми, благодаря! Страхотно чувство за хумор имаш и много ме радваш!
    Малкото ангелче е дъщеричката на племенницата ми - жестоко хлапе, влюбена съм в него (и то е Везничка. Ще слагам и други нейни снимки, има много.
    Целувки!!!
  • Хубав стих!!!
  • Чудесно е!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...