22 ene 2016, 11:34

Притча

  Poesía » Otra
520 0 6

Всяка Неволя си чака Майстора

(колко му е да плесне с ръце

и да литне накъдето я викнат)

знае драснатото от Оня отгоре

дето пише и трие съдбите ни

(трае мълчи и помага когато

за помощ крещейки я молят)

правилата са ясни (времената

са смутни) всеки ги нарушава

ни да ги сбира ни да ги разпилява

да заобикаля съвсем пък не бива

воля свободна не ѝ ли остава

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Andromaha (Белла) - Както винаги провокираш с появата си! Благодаря Ти!*
  • Става...!!!
  • vedrina (Марина Стоянова) "някои имат в повече въображение и фантазия, отколкото всякакви способности за реално мислене" @ Уважаема, Ведрина, ако чаках Вие да дойдете и да ми направите сценичната украса за предстоящия следващата сряда благотворителен концерт щях ли да отговоря на високите Ви стандарти за ценен човек? Щото на всичкото отгоре и участвам в концерта, но това е друга тема. Хайде, моля Ви, да не ми пълните ту с удивителни, ту с недомислици коментарното поле. Става ли?
  • Каква ти воля свободна..., не става..., има правила - някои имат в повече въображение и фантазия, отколкото всякакви способности за реално мислене...!!!
    "Ценността на човека трябва да се определя по това, какво е способен да даде, а не по това, което е способен да получи. Старайте се да станете не успешен, а ценен човек." - 10 правила на живота - Айнщайн,
  • Хубав ден, Валери!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...