Захвърлена лежеше във праха край пътя една невероятно грозна истина. Заплюваха я със презрение - да я пропъдят, но тя се плезеше нахално и се чистеше. За да прикрият язвите по голата ù плът, да не смутят със тях очите на децата, решиха в дреха от коприна да я облекат, говорейки ù за покорството в душата.
Един добър човек я съжали и нарисува с грим върху лицето ù усмивка, косите ù със рози украси, но истината се разплака и развика.
До нея спря се някакъв слепец, почуквайки с тояжката си зрима като капчук на есенен дъждец. Слепецът беше беден и безимен.
Прострял към нея жадните си пръсти, той устни сложи върху мръсната ù кожа, а после, коленичил, се прекръсти и с глас сподавен каза: "Виждам, Боже!"
Привет! Вие сте най-новото ми откритие. Случайно видях нещо Ваше на друго място и реших да потършувам из нета. Невероятен стих! Благодаря! Усмихнати поздрави!
Идеята е прекрасна, възможно най-прекрасната - идеята за състраданието, смирението и любовта. Това е нещо повече от идея, това е идеал. Вие сте го представили по един много, изключително красив начин. Мен лично ме докосна и аз Ви благодаря за споделянето на стиха с нас.
Сърдечно изказвам благодарности на Петя,Лили,Ачо,Таня,Селвер,Виктор,Валя,Мартина,Галина,Богдан,Ваня,Руми,
Пепър и Елена.Поздрави на всинца ви и щастие!
Дълбок смисъл има в този стих. Сякаш е свише вдъхновен... Имаш и моите аплодисменти! Поезията може да въздейства на духа по много пътища. Ти предлагаш онзи, който на мен най-много ми допада. Радвам се, че те откривам.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.