Притча за грозната истина
една невероятно грозна истина.
Заплюваха я със презрение - да я пропъдят,
но тя се плезеше нахално и се чистеше.
За да прикрият язвите по голата ù плът,
да не смутят със тях очите на децата,
решиха в дреха от коприна да я облекат,
говорейки ù за покорството в душата.
Един добър човек я съжали
и нарисува с грим върху лицето ù усмивка,
косите ù със рози украси,
но истината се разплака и развика.
До нея спря се някакъв слепец,
почуквайки с тояжката си зрима
като капчук на есенен дъждец.
Слепецът беше беден и безимен.
Прострял към нея жадните си пръсти,
той устни сложи върху мръсната ù кожа,
а после, коленичил, се прекръсти
и с глас сподавен каза: "Виждам, Боже!"
Загора
© Диана Кънева All rights reserved.
