Притежаваш ме
Мисля те!
От ранна младост до късна старост на деня те мисля,
от потайната и първа, до бурната и втора дванайска във кръга и обратно.
А ти дърпаш мене - малката и властна, ти - голямата и нежна стрелчица…
въртиш ме към безнадеждната мечта…
Искам аз да те прегърна, само да те видя,
нежно да целуна изчервените ти бузи,
гласа ти да го чуя, ръката да я хвана,
носът ми в косите да потъне…и просто да си ида…
Снощи те сънувах пак да си до мен
и пак разбрах, че ме притежаваш,
а аз думи ти поднесох с карамел:
,,Ти за мен си и от тебе ще са ми децата!”
Мисля те!
Сънувам те!
Жадувам те!
Обичам те!
Разболявам се…
И, ако не ме целунеш или не прегърнеш ме поне,
то нещо страшно ще се случи с мен, усещам!
Голяма мъка иде!
Слънце мое,
полудявам!
25 декември 2022
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Панчо Цонев Todos los derechos reservados
