svetlitschka (Светличка)
61 594

12 oct 2021, 10:41

Притичали от друго измерение

Poesía

592 2 9

Притичвам под дъжда по сандалети...

Ръмя, повтори, скоро ще потрети...

Не се разтапят думите в ума ми,

изпращат светъл слънчев лъч в стиха ми.

Помахват ми от друго измерение,

добили огнен цвят за уверение,

симпатия че носят през мъглата,

че в златен тюл обвиват голотата.

Затопля ме примигащ светофарът,

стотици стъпки ще ме изпреварят.

Изнизват се секунди върволици,

прехвърлям кадри в пъстри броеници.

Долавям, сивотата просиява...

Окапва се и мудно се прозява

небето, начумерено от вчера,

омбрела светлорозова премери.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

svetlitschka (Светличка)

Обаче е толкова хубаво като наминеш за идеи и закачки.👱‍♀️

2021-10-12T18:18:39+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

аааа, нямам претенции, да

2021-10-12T18:13:26+03:00
svetlitschka (Светличка)

Усмивки и от мен, Вале, Красе! ☺ Хареса ми преводът, но ми се ще да не губим 'премери'. А до вечерта порядъчно си изваля. Радвам се и на старите заемки, както знаете.

2021-10-12T18:07:41+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

небето, начумерено от вчера,
във розов дъждобран трепери .. има си от друго измерение - по къси гащи и потник на 3 градуса, но в крайна сметка важното е, че сам си избира цвета на сандалите..

2021-10-12T17:56:58+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

2021-10-12T13:21:18+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0