12 oct 2021, 10:41

Притичали от друго измерение

  Poesía
591 2 9

Притичвам под дъжда по сандалети...

Ръмя, повтори, скоро ще потрети...

Не се разтапят думите в ума ми,

изпращат светъл слънчев лъч в стиха ми.

 

Помахват ми от друго измерение,

добили огнен цвят за уверение,

симпатия че носят през мъглата,

че в златен тюл обвиват голотата.

 

Затопля ме примигащ светофарът,

стотици стъпки ще ме изпреварят.

Изнизват се секунди върволици,

прехвърлям кадри в пъстри броеници.

 

Долавям, сивотата просиява...

Окапва се и мудно се прозява

небето, начумерено от вчера,

омбрела светлорозова премери.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обаче е толкова хубаво като наминеш за идеи и закачки.👱‍♀️
  • аааа, нямам претенции, да
  • Усмивки и от мен, Вале, Красе! ☺ Хареса ми преводът, но ми се ще да не губим 'премери'. А до вечерта порядъчно си изваля. Радвам се и на старите заемки, както знаете.
  • небето, начумерено от вчера,
    във розов дъждобран трепери .. има си от друго измерение - по къси гащи и потник на 3 градуса, но в крайна сметка важното е, че сам си избира цвета на сандалите..

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...