Притичали от друго измерение
Притичвам под дъжда по сандалети...
Ръмя, повтори, скоро ще потрети...
Не се разтапят думите в ума ми,
изпращат светъл слънчев лъч в стиха ми.
Помахват ми от друго измерение,
добили огнен цвят за уверение,
симпатия че носят през мъглата,
че в златен тюл обвиват голотата.
Затопля ме примигащ светофарът,
стотици стъпки ще ме изпреварят.
Изнизват се секунди върволици,
прехвърлям кадри в пъстри броеници.
Долавям, сивотата просиява...
Окапва се и мудно се прозява
небето, начумерено от вчера,
омбрела светлорозова премери.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
.. има си от друго измерение - по къси гащи и потник на 3 градуса, но в крайна сметка важното е, че сам си избира цвета на сандалите..
