Под пръстите ми нежността струи,
по устните усмивката ми тича,
Светът не вярва на очите си дори,
че някакво момиче го обича.
Примрял от суета и гръмки фрази,
изтръпнал от жестокост и лъжи,
тъй свикнал - до колене кал да гази,
Светът за ласки все тъжи.
В очите ми се вглежда с поглед плах,
повдига се Светът на пръсти.
Преглътнал всеки срам и грях,
той ме целува, вместо да се кръсти.