28.06.2009 г., 18:16

Привличане

1.5K 0 10

Под пръстите ми нежността струи,

по устните усмивката ми тича,

Светът не вярва на очите си дори,

че някакво момиче го обича.

 

Примрял от суета и гръмки фрази,

изтръпнал от жестокост и лъжи,

тъй свикнал - до колене кал да гази,

Светът за ласки все тъжи.

 

В очите ми се вглежда с поглед плах,

повдига се Светът на пръсти.

Преглътнал всеки срам и грях,

той ме целува, вместо да се кръсти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...