Под пръстите ми нежността струи,
по устните усмивката ми тича,
Светът не вярва на очите си дори,
че някакво момиче го обича.
Примрял от суета и гръмки фрази,
изтръпнал от жестокост и лъжи,
тъй свикнал - до колене кал да гази,
Светът за ласки все тъжи.
В очите ми се вглежда с поглед плах,
повдига се Светът на пръсти.
Преглътнал всеки срам и грях,
той ме целува, вместо да се кръсти.
© Марияна Димитрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
