2 nov 2006, 10:56

Приятел

  Poesía
975 0 5
Помниш ли денят, във който се видяхме,
за първи, но не последен път;
времето, когато с теб заедно бяхме
и вървяхме по един и същи път...

Помниш ли пътеката безкрайна
и стъпките, осеяни със лед;
или може би гледката омайна
на звездното небе навред...

Помниш ли хижата студена
и чаят, топлещ нашите тела;
или шейната несръчно уловена
от ръцете ни, потта по нашите чела...

Помниш ли къщата на хълма
и гледката, която се разстилаше пред нас;
и зрънцата на прятелството, които щяха да покълнат
в онзи ден, в онзи миг, в онзи час...

Помниш ли камината гореща
и жарта, бавно тлееща във нея?
Колко пъти аз се сещам
за веселите мигове и пак се смея...

Помниш ли голямата, широката река,
там където споделихме съкровени тайни,
там където, обляни от лунна светлина
стояхме двама загледани в брега...

Помниш ли тясното бунгало,
скътано между борове вековни;
и огънят, бляскав като огледало;
и думите на вятъра, така чаровни

Помниш ги, приятелю, нали...
Тези мигове незабравими...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Крумов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз благодаря за тези спомени!!!
  • Помня приятелю... помня...
    И днес сам, загледан с премрежен поглед от ... в монитора (от нещо прочетено преди минути), в компанията на недобре отлежало вино и промишлени количества нискокачествен тютюн се опитвам да разбера, защо е все по-трудно да създаваме нови такива спомени, защо ни е все по-трудно да изкажем истинските си чувства и да преследваме истинските си желания. Та тогава всичко беше толкова просто и лесно, толкова истинско. Странното е обаче, че на фона на натовареното ни ежедневие, на дългите периоди, в които не се виждаме, на различното ни и дистанцирано житие аз те чувствам по-близък от всякога. И ще го кажа сега, защото после няма да имам куража - зная че ще бъдеш след около 2 седмици там, чакайки с мен най-прекрасното нещо в живота ми да се случи и това ще значи много.... всичко за мен... така както застана до мен преди 3 месеца, така както ще бъдеш до мен и аз ще бъда до теб ВИНАГИ - ти в моите и аз в твоите моменти... и щастливи и тъжни.
    п.с.
    Благодаря за тези стихове...
  • Благодаря! Радвам се, че ви е харесало!
  • Това е много скъпо за всеки един от нас, спомените!
  • Незабравимите мигове остават в съзнанието ни вечно. Помни ги!!! Поздравления!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...