2.11.2006 г., 10:56

Приятел

973 0 5
Помниш ли денят, във който се видяхме,
за първи, но не последен път;
времето, когато с теб заедно бяхме
и вървяхме по един и същи път...

Помниш ли пътеката безкрайна
и стъпките, осеяни със лед;
или може би гледката омайна
на звездното небе навред...

Помниш ли хижата студена
и чаят, топлещ нашите тела;
или шейната несръчно уловена
от ръцете ни, потта по нашите чела...

Помниш ли къщата на хълма
и гледката, която се разстилаше пред нас;
и зрънцата на прятелството, които щяха да покълнат
в онзи ден, в онзи миг, в онзи час...

Помниш ли камината гореща
и жарта, бавно тлееща във нея?
Колко пъти аз се сещам
за веселите мигове и пак се смея...

Помниш ли голямата, широката река,
там където споделихме съкровени тайни,
там където, обляни от лунна светлина
стояхме двама загледани в брега...

Помниш ли тясното бунгало,
скътано между борове вековни;
и огънят, бляскав като огледало;
и думите на вятъра, така чаровни

Помниш ги, приятелю, нали...
Тези мигове незабравими...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Крумов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз благодаря за тези спомени!!!
  • Помня приятелю... помня...
    И днес сам, загледан с премрежен поглед от ... в монитора (от нещо прочетено преди минути), в компанията на недобре отлежало вино и промишлени количества нискокачествен тютюн се опитвам да разбера, защо е все по-трудно да създаваме нови такива спомени, защо ни е все по-трудно да изкажем истинските си чувства и да преследваме истинските си желания. Та тогава всичко беше толкова просто и лесно, толкова истинско. Странното е обаче, че на фона на натовареното ни ежедневие, на дългите периоди, в които не се виждаме, на различното ни и дистанцирано житие аз те чувствам по-близък от всякога. И ще го кажа сега, защото после няма да имам куража - зная че ще бъдеш след около 2 седмици там, чакайки с мен най-прекрасното нещо в живота ми да се случи и това ще значи много.... всичко за мен... така както застана до мен преди 3 месеца, така както ще бъдеш до мен и аз ще бъда до теб ВИНАГИ - ти в моите и аз в твоите моменти... и щастливи и тъжни.
    п.с.
    Благодаря за тези стихове...
  • Благодаря! Радвам се, че ви е харесало!
  • Това е много скъпо за всеки един от нас, спомените!
  • Незабравимите мигове остават в съзнанието ни вечно. Помни ги!!! Поздравления!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...