В очите ти виждам как свети искра,
обикнала него – човек и душа.
И чуваш как бият сърцата в едно,
усещам, за нея е време дошло.
Но стига, достатъчно вече в сянка живя,
излез и приятел бъди, а не просто тя.
Приятел, какъвто е той една стотна бъди
и ще бъдеш приятел от моите мечти.
Прощавай, приятел сега ти не си,
приятел е дума, от която страдаш, боли,
за приятел се радваш, милееш,
с приятел не си жив, а живееш.
Дали мога със толкова малко слова,
да кажа защо, къде, как и кога?
Да бъдем приятели, искам само това,
нека времето каже не или да!
...
А сутрин, когато отвориш очи
и видиш света как ти се смее, крещи,
удари му шамар и кажи:
Аз имам приятел, ти нямаш, нали?
© Янчо Todos los derechos reservados