1 may 2006, 12:03

Приятел?

  Poesía
1.4K 0 5

В очите ти виждам как свети искра,

обикнала него – човек и душа.

И чуваш как бият сърцата в едно,

усещам, за нея е време дошло.

 

Но стига, достатъчно вече в сянка живя,

излез и приятел бъди, а не просто тя.

Приятел, какъвто е той една стотна бъди

и ще бъдеш приятел от моите мечти.

 

Прощавай, приятел сега ти не си,

приятел е дума, от която страдаш, боли,

за приятел се радваш, милееш,

с приятел не си жив, а живееш.

 

Дали мога със толкова малко слова,

да кажа защо, къде, как и кога?

Да бъдем приятели, искам само това,

нека времето каже не или да!

 

...

 

А сутрин, когато отвориш очи

и видиш света как ти се смее, крещи,

удари му шамар и кажи:

Аз имам приятел, ти нямаш, нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янчо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ХАРЕСА МИ ,ДОБРЕ НАПИСАНО ! НА ТРУДНА СЕ СРЕЩА ИСКРЕННО ПРИЯТЕЛСТВО !
  • Много е хубаво, според мен в днешно време все по-малко хора вярват в истинското приятелство, а според мен то е движеща сила...6+
  • Благодаря за критиката, Касиус. Направих си консултация и ми казаха точно къде и какво бъркам. Няма да редактирам нищо, защото съм го писал отдавна, но занапред ще се старая повече.
  • Бива! Това е по-добро от "Септември" - явно защото е нещо , което действително преживяваш , но от гледна точка на техниката на изпълнение е малко тромаво. Губиш ритъм и слагаш неточни думи за рима , но можеш да го преработиш и да стане по-добро!
  • "...за приятел се радваш, милееш,
    с приятел не си жив, а живееш..."

    Браво, Васко! Много ми харесва!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...