14 nov 2014, 22:16

Приятел

  Poesía
570 0 3

Една подадена ръка

при нужда, топла дума -

стопля цялата душа.

Изчезва гъстата мъгла,

човек свободно диша.

 

Вижда след бурята дъга -

животът продължава с дума блага.

Отваря железната врата дори с

ръждясал ключ и скъсва

лъжливата приятелска верига.

Кому е нужна?

 

Един приятел стига,

верен, предан и добър.

При нужда винаги завесата повдига

и знаеш, сцената ще е с добър финал.

За теб живота си залага.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...