Една подадена ръка
при нужда, топла дума -
стопля цялата душа.
Изчезва гъстата мъгла,
човек свободно диша.
Вижда след бурята дъга -
животът продължава с дума блага.
Отваря железната врата дори с
ръждясал ключ и скъсва
лъжливата приятелска верига.
Кому е нужна?
Един приятел стига,
верен, предан и добър.
При нужда винаги завесата повдига
и знаеш, сцената ще е с добър финал.
За теб живота си залага.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
