Приятел

От западна държава пак долитам.

Ти в родната действителност се пържиш -

къде подхлъзнат, а къде - отритнат,

по оцеляване си майстор първи.

Трабантът ти с двутактова тактичност

как зорлем го поддържаш премълчава

и от крадци как пазиш го в наличност,

олющен все така отпред, отляво.

Романтиката в делника е спряна -

парите не достигат, с дупка нова

казанчето проплаква за подмяна,

а жилището - за ремонт основен.

Че самота ме стяга с обръч двоен,

пред тебе ме е срам да го покажа,

проблеми, болки да споделям свои -

една от твойте грижи нямам даже.

Прочитам между фразите ти сбити,

че може държелив да е човекът,

и буцата, заседнала в гърдите,

откъртва се и вече ми е леко.