Oct 22, 2015, 11:49 AM

Приятел 

  Poetry » Other
327 0 1

Приятел

 

От западна държава пак долитам.

Ти в родната действителност се пържиш -

къде подхлъзнат, а къде - отритнат,

по оцеляване си майстор първи.

 

Трабантът ти с двутактова тактичност

как зорлем го поддържаш премълчава

и от крадци как пазиш го в наличност,

олющен все така отпред, отляво.

 

Романтиката в делника е спряна -

парите не достигат, с дупка нова

казанчето проплаква за подмяна,

а жилището - за ремонт основен.

 

Че самота ме стяга с обръч двоен,

пред тебе ме е срам да го покажа,

проблеми, болки да споделям свои -

една от твойте грижи нямам даже.

 

Прочитам между фразите ти сбити,

че може държелив да е човекът,

и буцата, заседнала в гърдите,

откъртва се и вече ми е леко.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И аз със Анастасия - нека да пишем за истинския живот, за живите хора и техните болки!
Random works
: ??:??