Наричам те приятел,
но дали такъв си ти
наистина - не знам.
За мене ценен си
и няма никога
да те предам.
Но аз за теб дали
съм ценна?
Дали на мен държиш?
Можеш ли от обич
всяка грешка -
да забравиш и да
ми простиш?
Когато залитна
към пропастта -
ръката ми ще
хванеш ли ти?
Когато сълзи
лицето ми намокрят -
ще ги изтриеш ли, кажи?!
Ще останеш ли до мен,
когато съм без нищо -
когато нямам дом или пари?
Ще ме прегърнеш ли,
когато съм самотна
или сърцето ми тъжи?
Ако бъдеш за мен
истински приятел,
с гордост тъй ще
те наричам -
всичко мое аз
за теб ще дам
и ще те обичам!