19 jul 2009, 22:28

Приятел-предател

813 0 3

Приятелство едно, тъй прекрасно,
необвързващо, за никой не беше страшно.
Пътешествие гладно за пясък, море,
тих разговор, сами на кафе.
Ден след ден съдбата ти е все по-интересна,
задачата на сърцето - не толкова лесна.
Разкритието бе ужасяващо, може би фатално,
ще разбие приятелството ни толкова брутално.
„Влюбих се в теб без да искам
и вече не мога да го потискам”
Да ти кажа на теб, приятелко моя,
за да направя болката отчасти и твоя.
„Но ти си ми приятел скъп,
не мога да ти причиня толкова скръб.”
И съгласих се с усмивка, уж е шега,
натъпках дълбоко моята тъга,
за да бъда до теб, нали съм ти приятел,
но се чувствам вече друг, ужасен предател.

-------------------------------------------------

Из цикъл "Иринха"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никой Нищо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво ! Мисля, че точно това е поезията- да умееш да пишеш с душата си, а не по някакви правила. Да оставяш част от себе си в творбите си!
    П.С.: Коментари от типа "НЕДОДЯЛАНО Е!", са за неща които се правят по определени норми, а не за поезия според мен!
  • Е, хайде пък чак БОЖЕСТВЕНО НАПИСАНО!
    Аз си имам един принцип. НЕ СМЕСВАЙ ВИНОТО С ЛИМОНАДА И ЛЮБОВТА С ПРИЯТЕЛСТВОТО.
    Простичко!...
    А като стих не ми харесва. И то съвсем определено не ми харесва. НЕДОДЯЛАНО Е!
  • Божествено написано.
    Не е проблем да знае и да си бъдете както си е до днес,ако й показваш любовта си с мисли и жестове ,и й подаряваш както всичко до сега ,но с повече сила даряваща-доброта,свобода,смеха.
    Болката ти до сега ще е нищо,ще се увеличи много пъти,ако я натоварваш и я притесняваш с любовта си.
    Обича се да се дава споннтанно щастие,емоции,вълнения и моменти незабравими със спасение.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...