19.07.2009 г., 22:28

Приятел-предател

810 0 3

Приятелство едно, тъй прекрасно,
необвързващо, за никой не беше страшно.
Пътешествие гладно за пясък, море,
тих разговор, сами на кафе.
Ден след ден съдбата ти е все по-интересна,
задачата на сърцето - не толкова лесна.
Разкритието бе ужасяващо, може би фатално,
ще разбие приятелството ни толкова брутално.
„Влюбих се в теб без да искам
и вече не мога да го потискам”
Да ти кажа на теб, приятелко моя,
за да направя болката отчасти и твоя.
„Но ти си ми приятел скъп,
не мога да ти причиня толкова скръб.”
И съгласих се с усмивка, уж е шега,
натъпках дълбоко моята тъга,
за да бъда до теб, нали съм ти приятел,
но се чувствам вече друг, ужасен предател.

-------------------------------------------------

Из цикъл "Иринха"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Нищо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво ! Мисля, че точно това е поезията- да умееш да пишеш с душата си, а не по някакви правила. Да оставяш част от себе си в творбите си!
    П.С.: Коментари от типа "НЕДОДЯЛАНО Е!", са за неща които се правят по определени норми, а не за поезия според мен!
  • Е, хайде пък чак БОЖЕСТВЕНО НАПИСАНО!
    Аз си имам един принцип. НЕ СМЕСВАЙ ВИНОТО С ЛИМОНАДА И ЛЮБОВТА С ПРИЯТЕЛСТВОТО.
    Простичко!...
    А като стих не ми харесва. И то съвсем определено не ми харесва. НЕДОДЯЛАНО Е!
  • Божествено написано.
    Не е проблем да знае и да си бъдете както си е до днес,ако й показваш любовта си с мисли и жестове ,и й подаряваш както всичко до сега ,но с повече сила даряваща-доброта,свобода,смеха.
    Болката ти до сега ще е нищо,ще се увеличи много пъти,ако я натоварваш и я притесняваш с любовта си.
    Обича се да се дава споннтанно щастие,емоции,вълнения и моменти незабравими със спасение.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...