19 июл. 2009 г., 22:28

Приятел-предател

812 0 3

Приятелство едно, тъй прекрасно,
необвързващо, за никой не беше страшно.
Пътешествие гладно за пясък, море,
тих разговор, сами на кафе.
Ден след ден съдбата ти е все по-интересна,
задачата на сърцето - не толкова лесна.
Разкритието бе ужасяващо, може би фатално,
ще разбие приятелството ни толкова брутално.
„Влюбих се в теб без да искам
и вече не мога да го потискам”
Да ти кажа на теб, приятелко моя,
за да направя болката отчасти и твоя.
„Но ти си ми приятел скъп,
не мога да ти причиня толкова скръб.”
И съгласих се с усмивка, уж е шега,
натъпках дълбоко моята тъга,
за да бъда до теб, нали съм ти приятел,
но се чувствам вече друг, ужасен предател.

-------------------------------------------------

Из цикъл "Иринха"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никой Нищо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво ! Мисля, че точно това е поезията- да умееш да пишеш с душата си, а не по някакви правила. Да оставяш част от себе си в творбите си!
    П.С.: Коментари от типа "НЕДОДЯЛАНО Е!", са за неща които се правят по определени норми, а не за поезия според мен!
  • Е, хайде пък чак БОЖЕСТВЕНО НАПИСАНО!
    Аз си имам един принцип. НЕ СМЕСВАЙ ВИНОТО С ЛИМОНАДА И ЛЮБОВТА С ПРИЯТЕЛСТВОТО.
    Простичко!...
    А като стих не ми харесва. И то съвсем определено не ми харесва. НЕДОДЯЛАНО Е!
  • Божествено написано.
    Не е проблем да знае и да си бъдете както си е до днес,ако й показваш любовта си с мисли и жестове ,и й подаряваш както всичко до сега ,но с повече сила даряваща-доброта,свобода,смеха.
    Болката ти до сега ще е нищо,ще се увеличи много пъти,ако я натоварваш и я притесняваш с любовта си.
    Обича се да се дава споннтанно щастие,емоции,вълнения и моменти незабравими със спасение.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...