Приятел с утрото

3 jun 2009, 0:26

Poesía

430 0 0

Печат от шарен сън.

Пред прага на деня

простирам своя свян.

Bълните от копнеж

се удрят във скалите

на пясъчен брътвеж.

Говоря с небосклона.

А изгревът мълчи.

Събужда моя поглед

небето от сълзи.

Рисувам влюбен кръг

по тялото на вятъра

и търся своя бряг.

А утрото кълне

съдбата на самотния -

подава ми ръце.

2.06.2009г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.