Приятел с утрото
584
0
0
Печат от шарен сън.
Пред прага на деня
простирам своя свян.
Bълните от копнеж
се удрят във скалите
на пясъчен брътвеж.
Говоря с небосклона.
А изгревът мълчи.
Събужда моя поглед
небето от сълзи.
Рисувам влюбен кръг
по тялото на вятъра
и търся своя бряг.
А утрото кълне
съдбата на самотния -
подава ми ръце.
2.06.2009г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados
