Приятел с утрото
583
0
0
Печат от шарен сън.
Пред прага на деня
простирам своя свян.
Bълните от копнеж
се удрят във скалите
на пясъчен брътвеж.
Говоря с небосклона.
А изгревът мълчи.
Събужда моя поглед
небето от сълзи.
Рисувам влюбен кръг
по тялото на вятъра
и търся своя бряг.
А утрото кълне
съдбата на самотния -
подава ми ръце.
2.06.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени
