Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121

Jun 3, 2009, 12:26 AM

Приятел с утрото

Poetry

582 0 0

Печат от шарен сън.

Пред прага на деня

простирам своя свян.

Bълните от копнеж

се удрят във скалите

на пясъчен брътвеж.

Говоря с небосклона.

А изгревът мълчи.

Събужда моя поглед

небето от сълзи.

Рисувам влюбен кръг

по тялото на вятъра

и търся своя бряг.

А утрото кълне

съдбата на самотния -

подава ми ръце.

2.06.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0