Jun 3, 2009, 12:26 AM

Приятел с утрото 

  Poetry
427 0 0

Печат от шарен сън.

Пред прага на деня

простирам своя свян.

 

Bълните от копнеж

се удрят във скалите

на пясъчен брътвеж.

 

Говоря с небосклона.

А изгревът мълчи.

Събужда моя поглед

небето от сълзи.

 

Рисувам влюбен кръг

по тялото на вятъра

и търся своя бряг.

 

А утрото кълне

съдбата на самотния -

подава ми ръце.

 

2.06.2009г.

 

 

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??