21 jun 2018, 9:28

Приятели

  Poesía » Otra
883 0 0

 

Ти помниш ли онази вечер,

смяхме се до късно през нощта.

С теб открих отново,

пътя към света.

 

Бродя сама по улиците на града.

По алеята вървя и чувам твоя глас.

Мисля си за теб и

бавно чезна в тази самота.

 

Става тъмно като в гора,

юнски дъжд отново заваля,

в едно със сълзите

коварни в нощта.

 

Живея някак си  сега,

споменът изгаря моето сърце.

Така започва ми деня,

и така завършва  с теб.

 

С теб не съм сама,

през ужаса на моя земен път.

Слаба съм за моето решение

и не вярвам в чудеса.

 

Не зная къде съм и какво съм.

Но усещам твоята топлина.

С теб съм и сега когато,

редя тез слова

 

Не мога вече да гадая,

нямам  сили за това.

Но зная теб ще имам

до края на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...