Приятели
Ти помниш ли онази вечер,
смяхме се до късно през нощта.
С теб открих отново,
пътя към света.
Бродя сама по улиците на града.
По алеята вървя и чувам твоя глас.
Мисля си за теб и
бавно чезна в тази самота.
Става тъмно като в гора,
юнски дъжд отново заваля,
в едно със сълзите
коварни в нощта.
Живея някак си сега,
споменът изгаря моето сърце.
Така започва ми деня,
и така завършва с теб.
С теб не съм сама,
през ужаса на моя земен път.
Слаба съм за моето решение
и не вярвам в чудеса.
Не зная къде съм и какво съм.
Но усещам твоята топлина.
С теб съм и сега когато,
редя тез слова
Не мога вече да гадая,
нямам сили за това.
Но зная теб ще имам
до края на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© С. П. Всички права запазени