21 июн. 2018 г., 09:28

Приятели

882 0 0

 

Ти помниш ли онази вечер,

смяхме се до късно през нощта.

С теб открих отново,

пътя към света.

 

Бродя сама по улиците на града.

По алеята вървя и чувам твоя глас.

Мисля си за теб и

бавно чезна в тази самота.

 

Става тъмно като в гора,

юнски дъжд отново заваля,

в едно със сълзите

коварни в нощта.

 

Живея някак си  сега,

споменът изгаря моето сърце.

Така започва ми деня,

и така завършва  с теб.

 

С теб не съм сама,

през ужаса на моя земен път.

Слаба съм за моето решение

и не вярвам в чудеса.

 

Не зная къде съм и какво съм.

Но усещам твоята топлина.

С теб съм и сега когато,

редя тез слова

 

Не мога вече да гадая,

нямам  сили за това.

Но зная теб ще имам

до края на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...