21 июн. 2018 г., 09:28

Приятели

885 0 0

 

Ти помниш ли онази вечер,

смяхме се до късно през нощта.

С теб открих отново,

пътя към света.

 

Бродя сама по улиците на града.

По алеята вървя и чувам твоя глас.

Мисля си за теб и

бавно чезна в тази самота.

 

Става тъмно като в гора,

юнски дъжд отново заваля,

в едно със сълзите

коварни в нощта.

 

Живея някак си  сега,

споменът изгаря моето сърце.

Така започва ми деня,

и така завършва  с теб.

 

С теб не съм сама,

през ужаса на моя земен път.

Слаба съм за моето решение

и не вярвам в чудеса.

 

Не зная къде съм и какво съм.

Но усещам твоята топлина.

С теб съм и сега когато,

редя тез слова

 

Не мога вече да гадая,

нямам  сили за това.

Но зная теб ще имам

до края на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© С. П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...