Спомни си онзи хубав ден,
по снежен път вървяхме,
осеяни с радост на лица,
щастливи и изпълнени с красота.

Спомни си онази пейка,
пакет семки разтвори,
шепа към мене протегни
време е вече за игри.

Спомни си онази къща,
с разговори чак до зори
хляб деляхме и буркан лютеница.
Ех, колко спомени има между тези стени.

Спомни си, път озарен с мечти,
но ето дойдоха и тези дни,
огън до къщата тлее,
вие на далеч, а сърцето ми сивее.

Спомни си, последно чао ми каза,
 думи сбогом аз не чух,
това даде ми опора,
чакам ви от тоз труден път