Приятели
528
0
0
Спомни си онзи хубав ден,
по снежен път вървяхме,
осеяни с радост на лица,
щастливи и изпълнени с красота.
Спомни си онази пейка,
пакет семки разтвори,
шепа към мене протегни
време е вече за игри.
Спомни си онази къща,
с разговори чак до зори
хляб деляхме и буркан лютеница.
Ех, колко спомени има между тези стени.
Спомни си, път озарен с мечти,
но ето дойдоха и тези дни,
огън до къщата тлее,
вие на далеч, а сърцето ми сивее.
Спомни си, последно чао ми каза,
думи сбогом аз не чух,
това даде ми опора,
чакам ви от тоз труден път
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Едмона Нейчева Все права защищены
