Приятели
524
0
0
Спомни си онзи хубав ден,
по снежен път вървяхме,
осеяни с радост на лица,
щастливи и изпълнени с красота.
Спомни си онази пейка,
пакет семки разтвори,
шепа към мене протегни
време е вече за игри.
Спомни си онази къща,
с разговори чак до зори
хляб деляхме и буркан лютеница.
Ех, колко спомени има между тези стени.
Спомни си, път озарен с мечти,
но ето дойдоха и тези дни,
огън до къщата тлее,
вие на далеч, а сърцето ми сивее.
Спомни си, последно чао ми каза,
думи сбогом аз не чух,
това даде ми опора,
чакам ви от тоз труден път
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Едмона Нейчева Всички права запазени
