10 mar 2011, 9:40

Приятели

  Poesía » Otra
891 0 1

Почувстваш ли един ден болка,

сякаш всичко друго се руши.

Обезверяваш се и не вярваш на никой.

Смяташ, че всички говорят само лъжи.

Лицето ти се напоява от сълзи,

но поводът не е приятен, 

защото знам, че истински боли.

Но тогава светът наистина се преобръща

и виждаш само приятелски очи,

защото те единствено до теб остават,

когато най-много страдаш ти!

Затова не се отчайвай и помни,

истински приятели са тези, 

които гледат през твоите очи!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....