19 may 2007, 12:53

Приятели добри

  Poesía
1.6K 0 2
 

Ние бяхме приятели добри,

бяхме толкова близки и неразделни,

познавахме се от дълги години

и не знаехме що са лъжи.

Но щастието ни се помрачи,

когато разбрах, че ме обичаш ти

и тогава сякаш нашето приятелство се стопи...

Не можех да проумея как всичко за един миг се сгромоли...

Ти вече беше толкова различен,

любовта те бе направила коварен и безличен.

И непоносима мъка покри моето сърце,

вече не можех да те позная,

дори когато гледах твоето лице.

Ти беше вече друг,

като че ли душата ти бе скована от студ.

Тънеше в теб ревност неизлечима

и себичност непобедима.

Как успя да се промениш толкова?

Нима любовта може да бъде така жестока?

Искам да забравя всичко

и да върна нашето безкористно приятелство,

но знам, че вече за това е късно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво. Браво
  • Ехх,с това вашето приятелство... Винаги съм се чудел,що си мислите, че ако едно момче ,с което сте били приятели,ако се влюби в вас,приятелството ще изчезне и всичко ще се обърка.Точно обратното-това ще е един нов етап на вашето приятелство,и началото на една красива любов,щото това-момиче и момче да са приятели ,и същевременно любими един за друг,това е най-перфектната ситуация,от която се раждат много красиви любови. Ама вий нали сте момичета,тва не можете да го разберете. Иначе е готино написано

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...